За да разберем едно нещо по-добре, трябва да знаем от какво е направено. В тази част ще обърнем внимание от какво се прави готовия продукт – масло, грес, антифриз..

Лубрикантите са смес от базови масла и добавки, предназначени за смазване, почистване и защита на двигателя. Ето основните съставки, които обикновено се срещат в едно готово масло:

Базови масла: Те са основният компонент на едно масло и са по-голямата част от неговия състав, служещ за основа на присадките. Както вече споменахме има различни видове базови масла, включително минерални масла (получени от суров нефт), синтетични масла (получени чрез химични процеси) и полусинтетични масла (смес от минерални и синтетични масла). Ключовите функции включват смазване чрез осигуряване на смазващ филм между движещите се повърхности, разсейване на топлината, поддържане целостта на уплътнението и защита срещу корозия.

Те са категоризирани въз основа на техния метод на производство, химичен състав и свойства. При производството на лубрикант типа базово масло се избира въз основа на фактори като работни условия и екологични проблеми.

Фракционна дестилация на суров нефт

Ето основните видове базови масла, които обикновено се използват във формулата на смазочни материали:

• Минерални базови масла:

Те се извличат от суров нефт чрез процес на рафиниране, известен като дестилация. Това е най- традиционният и широко използван вид базово масло. Минералните базови масла съдържат смес от въглеводороди, които могат да варират по структура и размер, което води до различни свойства и нива на ефективност. Те обикновено са по-евтини в сравнение със синтетичните базови масла, което ги прави популярен избор за различни приложения.

• Синтетични базови масла:

Синтетичните базови масла са химично създадени съединения, предназначени да предложат превъзходна производителност в сравнение с минералните базови масла. Те се произвеждат чрез сложен процес, който позволява прецизен контрол върху молекулярната структура, което води до масла с постоянни и предвидими свойства. Синтетичните базови масла имат отлична термична стабилност, устойчивост на окисление и течливост при ниски температури, което ги прави идеални за приложения с висока производителност и екстремни работни условия.

• Полусинтетични базови масла:

Полусинтетичните базови масла, известни още като синтетични смеси, са комбинация от минерални и синтетични базови масла. Тези смеси имат за цел да се възползват от предимствата и на двата вида, като предлагат подобрена производителност в сравнение с конвенционалните минерални масла, като същевременно са по-рентабилни от напълно синтетичните масла.

Групи базови масла

• Базови масла от група I:

Базовите масла от група I са най-слабо рафинираните от всички минерални базови масла. Те се произвеждат чрез рафиниране с разтворител, процес, който включва използването на разтворители за извличане на примеси от суровия петрол. Тези базови масла съдържат по- високо ниво на примеси, включително сяра, азот и ароматни съединения, които могат да повлияят на работата им при екстремни условия. Базовите масла от група I имат относително по- нисък индекс на вискозитет и обикновено се използват в приложения, където високите нива на рафиниране не са критични, като индустриални приложения и общо смазване.

• Базови масла от група II:

Базовите масла от група II се подлагат на по-напреднал процес на рафиниране, известен като хидрообработка. Този процес включва използването на водород за отстраняване на примесите, което води до по-висококачествено базово масло в сравнение с група I. Методът на хидрообработка ефективно намалява съдържанието на сяра, азот и други примеси, което води до базови масла с подобрени свойства, включително по-добра устойчивост на окисление и по- висок индекс на вискозитет. Базовите масла от група II се използват широко в различни приложения, включително автомобилни смазочни материали, индустриални масла и някои хидравлични течности, тъй като те предлагат по-добра производителност и подобрена стабилност в сравнение с базовите масла от група I.

Докато базовите масла от група I се считат за най-основните и най-малко рафинираните, базовите масла от група II представляват значително подобрение в качеството, предлагайки по- добра производителност и стабилност в редица приложения. Разликите между тези две групи са от решаващо значение за определяне на общото качество и ефективност на смазочните материали, формулирани с тези базови масла.

• Базови масла от група III:

Базовите масла от група III са специфична категория високо рафинирани минерални масла, които се подлагат на усъвършенствани техники за обработка като хидрокрекинг. Този процес на рафиниране значително намалява примесите и подобрява общото качество и производителност на базовото масло, което го прави сравнимо с някои синтетични масла по отношение на експлоатационните характеристики.

• Базови масла от група IV (PAO – полиалфаолефини):

Базовите масла от група IV, по-специално полиалфаолефините (PAO), са напълно синтетични масла с еднакви и последователни молекулни структури. PAO базовите масла предлагат изключителна термична и окислителна стабилност, висок индекс на вискозитет и отлични нискотемпературни свойства, което ги прави много подходящи за приложения с висока производителност и високи температури.

• Базови масла от група V:

Базовите масла от група V включват различни видове неконвенционални или специални базови масла, като естери, полиалкилен гликоли (ПАГ) и други. Тези масла често се използват в специфични индустриални приложения, където стандартните минерални или синтетични масла може да не са достатъчни, като например при екстремни температурни среди или приложения, изискващи изключителни смазочни свойства.

Изборът на базово масло е от решаващо значение за определяне на цялостната производителност, вискозитет и диапазон на работна температура на смазката. Производителите избират подходящия тип базово масло въз основа на специфичните изисквания на предвиденото приложение и желаните експлоатационни характеристики на готовия лубрикант.

Добавки/Присадки: Това специални химически съединения, които се добавят към базовото масло в процеса на производство. Основните три цели са:

1. Забавяне на влошаването на качеството
2. Защита на металните повърхности
3. Подобрение на физичните и химичните свойства

Най-често срещани добавки са:

• Детергенти: поддържат чистота в двигателите, като предотвратяват образуането и натрупването на отлагания и утайки. Те постигат това, като неутрализират киселинните замърсители и ги суспендират за отстраняване по време на смяна на маслото.
• Дисперсанти: Те се използват за суспендиране на замърсители като сажди и предотвратяване на слепването и утаяването им, както и образуването на вредни отлагания, позволявайки им да бъдат отнесени към масления филтър.
• Добавки против износване: Тези добавки образуват защитен слой върху метални повърхности, минимизирайки триенето и износването между движещите се части и удължавайки живота на компонентите на двигателя.
• VI подобрители (подобрители на вискозитетния индекс): тези добавки спомагат за поддържане на вискозитета на маслото при различни температури, като осигуряват постоянно смазване при различни работни температури.
• Антипенители/инхибитори на пяна: Тези агенти предотвратяват до минимум образуването на пяна, което може да намали смазващата способност на маслото поради увличане на въздух.
• Инхибитори на корозията: Тези добавки предпазват двигателя от ръжда и корозия, особено в тежки усповия (по време на съхранение или излагане на влажна или корозивна среда), чрез образуване на защитен слой или инхибиране на химическите процеси, които водят до корозия.
• Модификатори на триенето: Тези съединения спомагат за намаляване на триенето

между движещите се части, намалявайки загубите на енергия и повишавайки горивната ефективност и цялостната работа на двигателя.

• Депресанти на точката на течливост: Тези добавки предотвратяват сгъстяването на маслото при ниски температури, осигурявайки правилно смазване по време на студен старт.
• Агенти за набъбване на уплътненията: Тези добавки помагат за поддържане на гъвкавостта и ефикасността на уплътненията (набъбване на уплътненията), предотвратявайки течове и поддържайки подходящо налягане на маслото.

• Антиоксиданти: предотвратяват окисляването и термичното разпадане (като пречат за образуването на вредни съединения, дължащи се на излагане на кислород). По този начин се удължава живота на лубриканта.
• EP агенти (Добавки за екстремно налягане): Тези добавки осигуряват допълнителна защита за части, работещи при условия на екстремно налягане (например скоростни кутии и металообработващи машини) или големи натоварвания, чрез създаване на защитен филм върху метални повърхности.
• Средства против петна: предотвратява образуването на петна или обезцветяване върху метални повърхности чрез инхибиране на отговорните химични реакции.
• Емулгатори: улесняват образуването и стабилизирането на емулсии масло-вода, позволявайки на лубрикантите да се смесват с вода (където е нужно) и да запазят своите смазочни свойства.
• Бактериоциди: Възпрепятства растежа на бактерии и гъбички, като по този начин предотвратява микробното замърсяване и разграждането на смазката.

Комбинацията и съотношението на тези съставки варира в зависимост от конкретната формула на моторното масло и изискванията на двигателя, за който е проектирано. Производителите внимателно балансират тези компоненти, за да осигурят оптимална работа на двигателя, дълготрайност и защита.